Лондон сваля знамената си пред ген. Владимир Вазов
Следвайте " Гласове " в Телеграм
„ Свалете знамената! Минава военачалник Вазов – спечелилият от Дойран! “ Тези думи на лорд Милн, който като фелдмаршал командва английските сили при Дойран през септември 1918 година и губи сражението от бойците на ген. Владимир Вазов, ще останат вечно в международната история. Защото са може би единственият образец за почитание на победения към спечелилия, надделял с смелост, чест и безрезервност за родината си в пъти по многочислен и мощен зложелател. Лорд Милн ги изрича през юни 1936 година, когато ген. Вазов минава около строения почетен легион на парада в чест на успеха на Имперската войска през Първата международна война.
Войници и офицери от 34-ти пехотен Троянски полк, с богати титли от пленено английско въоръжение - пушки, картечници, каски. Дойран, лятото на 1917 година
В парада вземат участие 3000 военни и 200 флагове. Когато идва българската делегация, отпред с ген. Вазов, предружадащият ги военачалник Хамилтън командва: „ За почит, спокойно! ”, а лорд Милн разпорежда събаряне на знамената в символ на респект и самопризнание.
Дълбокото почитание към героя от Дойран Англия засвидетелства още на 10 май, кагато в Лондон идва българската делегация за конгреса на Британския легион в чест на успеха в Първата международна война. На гара Виктория българите са посрещнати от кмета на Лондон и от някогашния пълководец на английските сили при Дойран фелдмаршал Милн. Когато българският пълномощен министир във Англия Симеон Радев му изрича признателност, че посреща нашата делегация, лордът отвръща: „ Аз пристигнах на драго сърце да ги посрещна и усещам огромно почитание към българските войни, защото те, както и англичаните, бяха освен храбри, само че и джентълмени. ” Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи.
Генерал Владимир Вазов в Лондон
На 1 юни, когато се открива конгресът на Британския легион, ръководителят майор Годли споделя на присъстващите: „ Ще дам думата на българския военачалник Вазов. Той е от дребното непознати генерали, чието име попада в националната ни история. ” По-късно Вазов написа в спомените си: „ И при доста други случаи бях предмет на огромно почитание и респект. Защо? За моята скромна персона ли? Не! В мое лице англичаните отдаваха заслужена респект към Девета пехотна плевенска дивизия! ” Скромен, предан на родината си, на дълга и достойнството към нея, ген. Владимир Вазов остава един от най-ярките образци за български военачалници. Името му е записано със златни букви в страниците на бойната ни популярност тъй като от 17 годишен службата в отбрана на Отечеството е преди всичко в живота му.
Най-големите триумфи на Владимир Вазов са по време на Първата международна война. В началото на войната е пълководец на Пета артилерийска бригада, част от Пета дунавска дивизия. Изпратен е към македонското направление през Куманово, Велес, Скопие и Прилеп. В Прилеп локалните посрещат българската армия с възгласи „ Христос Воскресе ” макар че е месец ноември. През 1916 година е ранен в дясното рамо, само че напълно скоро се завръща в строя с още незаздравяла рана и поема командването на Пети пехотен полк, с който получава предопределение при завоя на река Черна. Противниковата офанзива продължава четири дни, само че най-после е сломена и отбита. Следва и покачване - Генералният щаб му поверява командването на Девета плевенска дивизия, с която заема сектора от река Вардар на изток до Дойранското езеро. Още с идването си стартира проучвателни и укрепителни действия. Под управлението му се основава дълбокоешелониран регион за защита.
Изгражда се система от окопи и тунели с обща дължина над 100 км., оградени с телени мрежи. Прокопани са подземни скривалища, подсилени от стоманобетон за по-голяма сигурност. Тези старания не са напразни – сред 22 и 26 април 1917 година 160 противникови оръдия изстрелват над 100 000 снаряда против българските позиции. Под прикритието на нощта 12 британски батальона атакуват позициите на Тридесет и трети свищовски и Тридесет и четвърти троянски полкове. Атаките са отблъснати като англичаните дават над 1000 жертви. На 8 май съперникът още веднъж нападна. Дни по-късно бойците на Тридесет и четвърти троянски полк погребват повече от 2250 противников бойци и 40 офицери. На 20 май Владимир Вазов е създаден в чин военачалник. Същият ден немският генерал-лейтенант фон дер Еш го награждава с Железен кръст І –ва степен На 14 септември 1918 година стартира ново нахлуване на съперника. Френският военачалник Франше д`Еспере възнамерява да направи два пробива – при Добро поле той насочва пет френски и сръбски дивизии, а при Дойран пет на англичани и гърци, както и френски спомагателни елементи. Превъзходството на съперника е мнократно. В този миг военачалник Вазов се обръща към бойците и офицерите с думите: „ Трябва да победим или да умрем – различен избор няма! ” На 16 септември стартира същинската борба със усилена артилерийска подготовка – изстреляни са над 70 000 снаряда, само че нито едно укритие не е разрушено а жертвите са единствено девет. На идващият ден огненият пъкъл продължава, включени са и газови снаряди и българите поставят противогазите. На 18 септември стартира нова офанзива. В един миг първите български позиции са завзети, само че откакто военачалник Вазов изпраща запаса, дивизията си възстановява позициите. На идващия ден е последната обезверена офанзива ръководена от военачалник Милн. В края на деня силите на Антантата претърпяват цялостен погром като дават над 10 000 жертви.
След сключване на Солунското помирение, военачалник Вазов е назначен за шеф на Втора инспекционна област, а по-късно става Главен контрольор на артилерията. В началото на 1920г. е създаден в генерал-лейтенант, минава в ресурс и е назначен за ръководител на Съюза на запасните офицери, като на този пост остава 10 години – най-дълго в историята на организацията. През 1922 година дружно с други висши офицери от запаса основава Български национален съюз „ Кубрат ” за опълчване на следвоенните революционни закани и опозиция против земеделския режим. До Деветоюнския прелом 1923 година съюз „ Кубрат ” е в конспиративност, след което взе участие в Народния сговор.
През 1926 година Владимир Вазов е определен за кмет на София. По време на шестгодишния си мандат в града се строят доста нови обекти отдадени на благополучието на столичани. По негово време се поставя началото на строителството на Рилския тръбопровод и Софийската касапница.
След Деветосептемврийския прелом 1944г. семейство Вазови са принудени от „ националната власт ” да изоставен София с клеймото „ фашист ” и брат на поета „ шовинист ” Иван Вазов. Заселват се в тетевенското село Рибарица където на 20 май 1945г. умира.
Инфо: standartnews.com
